Снегът още не се е отказал от земята, а въздухът реже пръстите. Вървя бавно, по навик, и не очаквам нищо различно от сивота. Тогава, край пътеката, нещо свежда глава – крехко и смело. Не ме топли с тяло, а с обещание. В този миг студът губи силата си.
първо кокиче –
усещам топлина
дори и в студа
Диана Тенева
В късния следобед домът диша бавно, като стар грамофон, който още помни ръцете, държали плочите му. Гласовете на родителите ми се смесват с мириса на кафе и пожълтели снимки. Нищо не е останало същото, и все пак всичко е живо – в паузите между думите, в спомените, които не искат да остареят. Някъде между миналото и тишината се процежда мелодия – неясна, топла, френска.
поразително жив е
светът на моите родители …
френски шансон
Диана Тенева
Студът хрупа под стъпките ни, а луната лежи ниско - тежка и снежна. Дъхът ни се смесва, ръцете търсят топлина без думи и без оправдания. Не мислим за правилно и грешно — мислим за кожа, за трепване, за близостта, която ни прави истински. Снегът скърца, небето мълчи, а земята приема всичко. И чак после, в тишината след това, идва нуждата да се прекръстиш — от благодарност, че си стигнал до нещо по-голямо от себе си. Молитвата не е дума, а движение на сърцето, което тръгва натам, където светлината не осъжда, а води.
снежна луна…
грехът, който ни
отвежда до бога
Диана Тенева
"Точка на кипене" - Живко Тенев - Жисен
Сутринта настъпва бавно, сякаш не иска да наруши новото бяло. Първият сняг е покрил стъпките от вчера и е заглушил града до дъх. Стоя до прозореца и не паля лампата — светлината отвън е достатъчна. В този крехък миг думите тежат повече, затова ги прошепвам едва доловимо, като дъх върху стъкло. Не ги търся, те сами идват — прости, топли, нужни. Шепотът им остава между мен и снега, който слуша внимателно и не бърза да се стопи.
първи сняг…
тихичко нашепвам
думички за обич
Диана Тенева
"Между Земята и Небето" - Живко Тенев - Жисен
Сушените цветове стоят в платнената торбичка, същата от времето, когато ръцете на мама ги връзваха и прибираха внимателно в нея. Слагаме водата да заври и чакаме — търпеливо, както тя ни е учила. Чашите са същите, движенията са същите, думите — кратки и пестеливи. В свиренето на чайника се връща гласът ѝ, а в тишината — навикът да бъдем заедно. Пием бавно, за да запазим спомена и образа ѝ за по-дълго. Колко тежи отсъствието, когато вкусът е познат!
ухае на липа -
правим същия чай
без мама
Диана Тенева
"Квадратен храм" - Живко Тенев - Жисен
Падането не беше внезапно — то беше дълго, на забавен каданс, почти учтиво. Светът се отдръпна на крачка, за да ми даде време да разбера, че губя равновесие. Очаквах трясък, пропадане, небето да се продъни като стара, пробита кофа. Но нищо такова не се случи. Само тишина, в която тялото помни удара, а съзнанието се връща бавно, на пресекулки, като дъх след плач. Оцеляването понякога е най-тихото победоносно събитие.
 |
| "Небесен огън" - Живко Тенев - Жисен |
Разсъмва се. Светът още не е решил дали да говори, или да мълчи. Само една птичка се осмелява да запее – не за да бъде чута, а защото песента ѝ е естествено продължение на дъха. Дървото срещу прозореца е облечено в зелено, такова зелено, което не просто се вижда, а се усеща. И тогава разбирам, че не гледам навън. Зеленото е преминало границата на погледа ми и е пуснало корени в мен.
пееща птичка...
зелено е дървото
в душата ми
Диана Тенева
"Утрин" - Живко Тенев - Жисен
Сутринта започна с излишен шум — чекмеджета, пълни с „някога ще потрябва“, рафтове, които пазят ненужни сувенири вместо спокойствие и въздух. Докосвах предметите един по един и усещах как тежестта им не е в материята, а в обещанията, които съм им дала. Да притежаваш означава да вържеш времето. Когато оставих някои неща да си тръгнат, не загубих нищо — само тишината стана по-ясна. Ръцете ми се освободиха, за да държат деня такъв, какъвто е, без етикети и очаквания. В този миг веригата се скъса.
ненужни неща…
късам веригата
на притежанието
Диана Тенева
 |
| "Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен |